Медии и участия

Съвсем скоро ви разказах за OSFED – категория хранителни разстройства, при която човек може да не покрива напълно критериите за анорексия, булимия или компулсивно преяждане, но въпреки това да страда сериозно

 

Днес ми се иска да се спра на един от най-често неразбираните примери – атипична анорексия.

 

При нея са налице характерните за анорексията мисли и поведения – силен страх от напълняване, ограничения в храненето, загуба на тегло, тревожност около храната и усещане, че теглото или формата на тялото определят собствената стойност.

Разликата е, че теглото на човека не е определено като “значително ниско“.

 

Това често води до опасното заключение, че няма повод за тревога.

Само че организмът не оценява риска според това дали някой изглежда достатъчно слаб в очите на околните. Значение имат промяната в теглото, скоростта, с която се е случила, ограниченията в храненето и физическото състояние на засегнатия.

 

Възможно е човек да има нисък пулс и кръвно налягане, хормонални нарушения, отпадналост, замайване, загуба на костна плътност и други последствия от недохранването, без никога да е бил с поднормено тегло.

Същото важи и за психичното страдание. Мислите за храна, калории, движение и тяло могат да заемат огромна част от деня, независимо какво показва кантарът.

 

Хранителното разстройство не става по-малко реално, защото не се вписва в нечия представа как “трябва” да изглежда болният човек.

Не е нужно да изглеждаш по-болен, да свалиш още килограми или да чакаш състоянието ти да се влоши, за да заслужаваш помощ и подкрепа