Facebook Instagram

Разстройство с пристъпи на преяждане (BED)

хранителни разстройства

Разстройство с пристъпи на преяждане (BED)

Разстройството с пристъпи на преяждане (Binge Eating Disorder – BED) е сериозно хранително разстройство, характеризиращо се с повтарящи се епизоди на прием на необичайно големи количества храна за ограничен период от време, придружени от усещане за загуба на контрол върху храненето.

По време на тези епизоди човек може да се храни много по-бързо от обичайното, да продължава да яде въпреки липсата на физически глад или да изпитва дискомфорт от количеството приета храна. Често следват силни чувства на вина, срам, отвращение към себе си или потиснатост.

За разлика от булимията, при това разстройство липсват редовни компенсаторни поведения като самопредизвикано повръщане, гладуване или прекомерно физическо натоварване. Епизодите могат да бъдат свързани с емоционално напрежение, стрес или продължително ограничаване на храненето.

има решение

Други хранителни разстройства

Хранителните разстройства спадат към група състояния, определени чрез неестествени хранителни навици, вредящи на психичното и физиологично здраве на индивида. 

Анорексия

Булимия

Селективно хранително разстройство (ARFID)

Други уточнени хранителни разстройства (OSFED)

контакти Теодора Цветева
връзка с мен

Запиши час за консултация

Свържи се с мен

Атипична анорексия

Съвсем скоро ви разказах за OSFED – категория хранителни разстройства, при която човек може да не покрива напълно критериите за анорексия, булимия или компулсивно преяждане, но въпреки това да страда сериозно
 
Днес ми се иска да се спра на един от най-често неразбираните примери – атипична анорексия.
 
При нея са налице характерните за анорексията мисли и поведения – силен страх от напълняване, ограничения в храненето, загуба на тегло, тревожност около храната и усещане, че теглото или формата на тялото определят собствената стойност.
Разликата е, че теглото на човека не е определено като “значително ниско“.
 
Това често води до опасното заключение, че няма повод за тревога.
Само че организмът не оценява риска според това дали някой изглежда достатъчно слаб в очите на околните. Значение имат промяната в теглото, скоростта, с която се е случила, ограниченията в храненето и физическото състояние на засегнатия.
 
Възможно е човек да има нисък пулс и кръвно налягане, хормонални нарушения, отпадналост, замайване, загуба на костна плътност и други последствия от недохранването, без никога да е бил с поднормено тегло.
Същото важи и за психичното страдание. Мислите за храна, калории, движение и тяло могат да заемат огромна част от деня, независимо какво показва кантарът.
 
Хранителното разстройство не става по-малко реално, защото не се вписва в нечия представа как “трябва” да изглежда болният човек.
Не е нужно да изглеждаш по-болен, да свалиш още килограми или да чакаш състоянието ти да се влоши, за да заслужаваш помощ и подкрепа